Детето ще бъде в 1-ви клас!
Бавно и полека настъпва времето на първокласника. Докато го усетите и вече е дошло, както когато родителите са били първокласници. Сякаш е било вчера. Трепетът по подготовката, новата раница, тетрадките и пособията, чувството, че „вече съм голям“ … Чакани и щастливи моменти за цялото семейство. Толкова прекрасни детски спомени, преминаващи през поколенията.
Когато попитам децата в детската градина какво знаят за първи клас, често чувам… че ..“ е гадно“ , „трябва да учим цифрите“, „ няма да спим след обяд“ , „ трябва да стоим по цял ден, без да играем“. При повечето деца в предучилищна група, вече има създадена нагласа какво ще бъде в първи клас, дали от случаен разговор с родителите си, дали от това, което са чули от госпожата в градината или от по-големите си братя или сестри. Настройката на децата към училище, обаче често е негативна.
А Вие чували ли сте тези фрази у дома и знаете ли каква е нагласата на Вашето дете към училищния период ?
В детския ум бликат хиляди въпроси, някои оставащи без отговор. А отговорите ще се появят едва, след реалните преживявания на децата в класните стаи.
Предучилищната година, в която те усилено се подготвят за този период е важна, поради развитие на уменията за общуване, проявяване на воля в заниманията, които не са толкова приятни за тях. Това е и период , в който те се учат да разбират, както своите, така и чуждите емоции, да придават израз на своите мисли, чувства и предпочитания, не само чрез думи, но и чрез езика на тялото. Тези умения се оформят в семейната среда и претърпяват промяна в училищната.
Началната училищна възраст е времето , в което детето използва целия този натрупан потенциал и го затвърждава в общуването и дейностите. Така то намира своето място сред общността.
Времето, прекарано в детската градина е време на безгрижие, забавления, радости, но както всеки период носи и своите трудности. За да може децата успешно да преминат към следващия период в техния житейски път – период на отговорности, новости и адаптация, роля играят не само личностните качества, но и стилът на преподаване на педагозите, начинът им на общуване с децата, бдителността им за моментите, в които децата проявяват таланта и индивидуалността си в дейностите – част от т. нар “сензитивен” период. Така те успешно могат да насочат децата за извънкласни дейности, които след време ще им бъдат поле за изява и разгръщане на техните умения и ще играят опорна роля в психо-емоционално им и социално развитие.
Има 3 основни признака, по които се познава, че детето е подготвено за този т. нар. „ сензитивен“ период т.е. на повишена възприемчивост към дадени страни от действителността:
- Повишеният интерес на детето към придобиване на знания и опит.
- Вниманието е фокусирано към разбиране значението на символите – букви и цифри, и тяхното овладяване.
- От действията, свързани с игрите, активността на децата се пренасочва към резултатите от заниманията, свойствени за труда.
Времето на 1-ви клас е период, който предявява към детето по-високи изисквания от преди и това е условие за развитие на психиката , но при положение, че детето притежава необходимата за това зрелост.
Как можем да подпомогнем детето, за да придобие с времето тази зрелост и способност да се справя:
- РАЗГОВОР – Разговаряйте за чувствата – радости и тревоги – от новостите, от случките и преживяванията. Опитайте се да създадете в детето позитивна настройка към новите дейности и да вдъхнете смелост, че е способно да се справи с тях.
- ВРЕМЕ ЗА СПОМЕНИ – Родители, време е да извадите спомените си от първи клас и да разкажете на децата за вашите чувства, лудории и трудности. Споделете радостта , но и не пестете своите негативни емоционални преживявания и как сте се справили с тях.
- ПООЩРЕНИЕ – Може да поощрявате децата , още в ранната им възраст – 2-3 г. да вършат определени дейности сами – пр. прибиране на играчките след игра, преобличане, хранене. Така те придобиват увереност, че могат да се справят това, което им предлага ситуацията и могат да бъдат полезни на себе си. Често родителите си мислят, че когато възложат определена дейност на детето, то страда или изпитва затруднения. Това не е точно така. Малките „победи“ в ежедневните занимания изграждат един стабилен механизъм с умения за СПРАВЯНЕ.
- ПРЕДИМСТВА – Опитайте се да изтъкнете предимствата на училищната среда – това може да е, че те вече са „ големи“ – много деца си мечтаят за това да са големи 😊 , може да е това, че ще учат нови и различни неща , чрез които ще преоткриват света около себе си, ще се научат да пишат, да се изразяват. Всичко, което Вие считате за позитивно за тях в този период, може да им го споделите. Да ги научите понякога да гледат през „очите“ на хумора. Така ситуациите не изглеждат толкова сериозни или сложни, а децата са склонни да се забавляват, а не да се сърдят.
Но най-важно е да знаят, че до тях има някой, който ще е тяхна опора, всеки път, когато им е трудно, ще ги стопля с блага дума, независимо от неуспехите понякога и ще търсят заедно решение на заплетени ситуации,ако има такива. Ще се научат как да приемат победите и „загубите“, макар и на шах понякога.
Просто ще знаят, че не са сами!
Ако през началния училищен период детето Ви изпитва следните затруднения :
– Затруднения в общуването.
– Крайни емоционални състояния.
– Липса на концентрация или неустойчиво внимание.
– Слабо развита фина моторика и пространствена ориентация.
Препоръчително е да се обърнете към специалист – Детски психолог, за да изясните причините за тях и така да подпомогнете детето в преодоляването им и адаптация му към училищната среда.
Антония Бошева – Психологическо консултиране и терапия за деца и възрастни (facebook.com)
Свързани статии: